Нужен
Свят без любов,
свят пълен с тъга,
свят в който живее,
всяка самотна жена.
Тъжен и пуст,
мрачен и тих,
аз мъката удавих
в писане на стих след стих.
Лист след лист,
все за тебе пиша
и все по - трудно
без тебе дишам.
Нужен както въздух,
нужен както вода,
ала теб те няма
и умирам аз сега.
Ти, любов моя,
любов несподелена,
искам да бъда твоя,
а не тъжна и сломена.
свят пълен с тъга,
свят в който живее,
всяка самотна жена.
Тъжен и пуст,
мрачен и тих,
аз мъката удавих
в писане на стих след стих.
Лист след лист,
все за тебе пиша
и все по - трудно
без тебе дишам.
Нужен както въздух,
нужен както вода,
ала теб те няма
и умирам аз сега.
Ти, любов моя,
любов несподелена,
искам да бъда твоя,
а не тъжна и сломена.
© Силвия Христова All rights reserved.
