Някъде в теб
Някъде в теб<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Да обичаш без да си обичан,
Да даваш без да ти е дадено.
Да си мразен без да си заслужил,
Да си победен без да си се борил.
***
Какво е живот?Какво е борба?
Що е амбиция и що е мечта?
Къде е небето?Къде е земята?
Какво направих и какво да направя?
Търся отговор, но сякаш съм в затвор.
Искам свобода, а сякаш съм в беда.
Къде съм? Коя съм?
***
Ето ... мир ... покой ... тишина!
Ето ... ангел окрилен с любов дарен
Идва и ми шепти:
“ Да, сестро, знаеш отговора ...
той е в теб и ти си в него!”
***
Тъга ... агония ... сълзи,
Сякаш всичко се взриви.
Аз съм птица извисена,
Над болка,скръб и неволя.
Чувствам цветовете, топлината,
Даровете, аромата.
И всичко е там – в душата!
Душата, изпълнена с любов и добрина.
Душата, обичаща без да е обичана,
Даваща без да й е дадено,
Душата – победителка и вестителка
На всемир и хармония,
Извисена над злоба и тревога,
Както птица в простора!
© София Русева All rights reserved.
между другото това са ми първите опити да пиша стихове,нямам предства за художествената им стойност,но съм ги писала от сърцето си...и пак вдъхновението ми за всички тях е била една и съща любов,един и същи човек
Благодаря!