Jul 7, 2004, 8:52 PM

Обич 1

  Poetry
254 0 2
Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение, пак при мен да дойдеш ти и сърцето напява със вълнение: “Ела ме, скъпа, прегърни!” *** И за този светъл миг мечтая, моя мила тайнствена любов, и от все сърце го аз желая, в този пуст живот суров! *** И времето не ще измие образа, във който съм пленен, а само истински ще се разкрие - искрената обич в мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще си позволя да ти напиша първия куплет, както на мен ми звучи:
    Аз те чакам, мила моя,
    да дойдеш пак при мен.
    И сърцето ми напява:
    "Прегърни ме с нежните ръце!"

    Вторият куплет е напълно излишен.
  • Ще си позволя да ти напиша първия куплет, както на мен ми звучи:
    Аз те чакам, мила моя,
    да дойдеш пак при мен.
    И сърцето ми напява:
    "Прегърни ме с нежните ръце!"

    Вторият куплет е напълно излишен.