Обич
Очаквах любов - <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Болка получих.
Имах мечти -
Чужда останах.
Тихо през нощите плаках.
Самотна душата пустее.
Любов вече не чаках,
а болката кой да разсее.
Ревлива луната видя ме.
Верен приятел изпрати.
На топлото рамо подпря ме.
Мисли дари ми крилати.
И слънчице станах –
с лъчите си него да топля;
и вятър палуващ –
косите му нежно да галя;
водица студена –
за обич жажда да няма;
и сянка любима –
на път споделен от двама.
© Ванда All rights reserved.
