Jun 21, 2006, 11:17 AM

ОБИЧ

  Poetry
228 0 54

Красиво тръпнеш в тишината!
Красиво! Вярвай ми веднъж!
На кожата ти топлината
изгаря в мене не веднъж.

Със нежност искам да ти пратя
на сини теменуги цвят
и с мойта обич да отпратя
горчилката от твоя свят,

с която си неповторима,
неземна, свята като дар!
За любовта необозрима,
жадувайки те, аз съм жар,

негаснещ във копнежа - с лудост,
разпръсквайки се ... волна шир...
Изчезвам... в нищото, без милост
и в твоя тих, убийствен пир.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments