Jun 30, 2006, 10:02 PM

Обич

  Poetry
185 0 36
Един чинар е разпрострял одежди
над мъничко пространство от лъчи,
което носи хиляди надежди
на две сърца със влюбени очи.
И тази нощ под мъдрите му клони
ще шепне тихо нежност любовта.
Пред женското сърце- като икона
притихнал мъж ще преклони душа.
Сърцето си в ръцете й ще сложи
и тя ще го прегърне със очи,
а верен страж над святото им ложе,
молитвено чинарът ще шуми.
Вечерницата тихичко огрява,
не смее да примигне даже тя-
че старият чинар не позволява
никой да тревожи обичта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • В последния стих ритъма се губи и се нарушава внушението. (5)
  • ... иди в градът на чинарите, може би там е твоята любов
  • Прекрасно , много романтично .
    А стария чинар е верен страж
    Дано над всяка обич всеотдайно
    пазача да е истински а не мираж

    Поздрав и усмивки за красивия текст
  • Благодаря , че ме четеш!
  • Благодаря на всички ви!Важно е замен ,че ме четете!