Dec 1, 2005, 7:51 PM

Обич

  Poetry
165 0 6

Обичах те,но ти не ме разбра
плаках,ала ти дори не ме видя!
В съня си аз те срещах
като принц облечен в ангелски одежди,
в теб всеки миг се влюбвах,
във всеки сън,във всяка среща..
                Исках да те имам,но не можех!
                Исках да те докосна..ала не стигнах до теб!
                Исках да те обичам още,но ти не ми позволи!
Отиде си от мен и разби живота ми мил..
Разби мечтите ми наивни..
Захвърли ме като боклук..
                Когато си отиде аз видях те пак!
                Видях те с другата жена, 
                прегръщаше я смело ти,
                и дори не погледна мойте очи!
Ала очите ми вече бяха други,
изплакали безброй сълзи .. 
За човека,който си отиде
и забрави за нашите мечти..,а това бе ти!
       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре започваш, но нещо се обърква към средата. Знам, че поезията е плод на личните ни неволи и вероятно просто си изляла тъгата си, но е хубаво понякога да оставяш римата да те води. Неведоми са и нейните пътища! Успех и с нетърпение чакам още твои неща!
  • Много е хубаво!Браво!
  • ГерганаТ и Гери мерси за коментарите Ви ГерганаТ благодаря ти , надявам се имам успех ще качам още стихове!
  • Добре започваш, но нещо се обърква към средата. Знам, че поезията е плод на личните ни неволи и вероятно просто си изляла тъгата си, но е хубаво понякога да оставяш римата да те води. Неведоми са и нейните пътища! Успех и с нетърпение чакам още твои неща!
  • Много е хубаво!Браво!