Обикнаха те...
Обикнаха те пътищата прашни
и стъпките ти все от път ехтят.
А пред вратата ми е глухо...празно...
И нощите в очакване не спят
да срещнат закъснелите ти стъпки,
осъмвали по път къде ли не ,
със хляб и сол... или една усмивка
с едно " Добре дошъл " да ти даде
и хляба , и солта ... и топлината,
че е щастлива с тебе вечерта,
че някой с нетърпение е чакал
да се завърнеш скоро у дома...
Така е топло , вярвай ми, когато
от пътната врата на нежност лъхне,
щом чуя уморените ти стъпки,
и се събудя , за да те прегърна
и сгушена във тебе да разказвам,
че е било студено , докато те няма...
И да ти стане топло , че си чакан,
а пък на мен... че има кой да чакам...
© Бистра Малинова All rights reserved.
