Sep 9, 2005, 1:52 AM

Обладание

  Poetry
139 0 6

Не вярвах, че ще стане, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

но се случва –

стрела  гореща рязко ме

улучва.

 

Кръвта ми руква –

гъста, черна, стара,

и бавно се превръща

в синя пара.

 

Усещам топлина –

неземна сила,

главата и лицето ми

покрила.

 

Обвила моя мозък

и сърцето,

и чувствам как се сливам

със детето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гай Монтег All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ма недей да се притесняваш - нищо срамно няма в тълкуванията ти.
  • червя се. не мога такива неща да правя аз...
  • Има нещо благородническо в това за кръвта, която се превръща в синя пара. Като цяло, "обладание " ми харесва, има действие, всичко е казано мног о точно и стегнато. Тълкуванието си, обаче, няма да го напиша, защото ме е срам...
  • Ма недей да се притесняваш - нищо срамно няма в тълкуванията ти.
  • червя се. не мога такива неща да правя аз...