Jan 15, 2006, 2:02 PM

Очаквам те

  Poetry
265 0 20

Когато тъмна вечерта настъпи
безплътна сянка в мрака се стаявам.
Ти идваш и едва пристъпил,
към теб душата ми се устремява.

В мен взираш се нетърпеливо
горещ и ням, и с устни бездиханни,
с очи ме питаш мълчаливо
и аз отново твой съм пленник.

Прегръдките ти мъжки ще усещам,
ще ме докосваш с нежност и омая.
а аз, в сърцето си ключа открила,
ще ти отворя портите на рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Патрисия All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Когато тъмна вечерта настъпи
    безплътна сянка в мрака се стаявам"

    Дали е това,което усещам ...
    Прекрасно признание!

  • страхотно е Патрисия
  • За г-н Шемет Тарантулски:
    Недей пришпорва словото си, рицарю,
    не разигравай своя Росинант,
    нима очакваш портите да са отворени,
    за всеки любопитен непознат?
  • Благодаря!
  • Благодаря и на двете Ви!