ОЧАКВАНЕ
Слънцето грее, но не топли,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
като усмивка на неискрен човек.
И тъжни са сякаш тези тополи,
под които се срещнахме
май преди век.
Пейката и врабчетата са същите
и часът може би, може би
е онзи, в който покрай къщите
ти замина и в завоя се скри.
Пак седя на познатото място,
без уречена среща и ден
и подхвърлям трошички от злато,
но не ще да се върнеш при мен.
И на мене трошички любов
бе подхвърлял пламенно ти.
Ех, живот и красив, и суров
с разбити наивни мечти.
Пак седя на познатото място,
без уречена среща и ден
и някак с чувство неясно
чакам трошички любов и за мен.
© Мария Чомакова All rights reserved.
/6/
