Jun 11, 2006, 11:39 AM

Очакване

  Poetry
180 0 14

ОЧАКВАНЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Падат бавно ситни капки дъжд...

Тихо стене вятърът навън...

Виждам през стъклата само мрак

и рисувам с пръст по тях пак теб...

 

Моят ден сега е сякаш пуст...

Студ обгръща моята душа...

И със поглед в тъмните стъкла

чакам да се върне любовта...

 

Чувам сякаш твоя глас до мен...

Ласките ти чувствам сякаш пак...

Но виждам през стъклата само мрак

и рисувам там отново теб...

 

Знам, че няма да се върнеш пак!

Знам, че ще целуваш друг в нощта!

Но стоя до мокрите стъкла –

чакам да се върне любовта...

 

м.02.1985г.

Свищов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Найденов All rights reserved.

Comments

Comments