Очите ти
Видях небето в сините очи,
съзрях морето и всред него-ти.
Луната тихо пътя си проби,
нощта се спусна, да я подслони.
Помолих небосвода-озарен
да прати падаща звезда.
За миг да зърна своя ден,
молба за щастие да изрека.
Да мога пак във тез очи
да се оглеждам с часове.
И болката да замълчи,
прогонена за векове.
Да слея устни с твоите в една
целувка- пареща, копняла за живот.
Да не проклинам своята съдба.
Да се завърнеш ти при мен- любов.
© Дарина All rights reserved.
Дори не съм очаквала някой да ме похвали
