Огледало
Нали си спомняш - днес поиска нещо -
да се видиш през очите мои.
И ето, че сърцето ми горещо
от погледа ми твое огледало стори.
Не бързай да се радваш - идвам във съня ти,
това съм аз - твойто огледало,
с нежен лъч помилвам пак лика ти
и с устни галя крехкото ти тяло.
Смело гледай в мене сега -
виждаш себе си, нали?
Сред облаците блеснала луна
и слънчев лъч във бурята си ти.
В океана бурен - островна скала,
сред студена пепел - жар гореща,
искра надежда в нощната мъгла
и капка дъжд в пустинята зловеща!
Но блато дълбоко за мене си също,
затънал до шия съм в него сега
и с поглед омаен говориш ми нещо,
не мога за помощ да викам така.
Защото е сладко в теб да умирам,
вместо в горчивия свят да живея,
в тресавището жадно аз да потъвам -
до теб - разцъфналата дива орхидея!
Гледай хубаво и запомни,
защото аз съм твойто огледало,
погледни ме пак и заплачи,
че веч не галя крехкото ти тяло.
Че този сън е вик за сбогом,
сърцето горещо се пука от мъка,
за помощ в съня ти те викам,
защото не искам, но идва идва разлъка!
17 срещу 18 март 1995
1.30ч. след полунощ
© Александър Колев All rights reserved.
