Feb 3, 2004, 7:19 PM

Огън

  Poetry
213 0 10
Замислена пред камината седя.
Тя ми се усмихва, и аз и се усмихвам.
Буен огън гори,
нищо не скъпи.
Едно дърво си отиде,изгоря.
И се питам аз сега:
Така ли си отива и човешката душа?

Толкова буйна и гореща
като мимолетна среща.

Подскачат пламъчета весели.
Спомени навяват те.
Но защо и те се скриват?
Дали не се измориха от палавата си игра?
Огънят угасва.
Остават само думите:
            Човеко,
                   живей сега!
             Живей,докато си жив!
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава All rights reserved.

Comments

Comments

  • да бе да.
  • Мирчето, не е задължително да се римува, но трябва да има поне елементарен ритъм, иначе идеята бива умъртвена от трудността на четенето.
  • За жалост като че ли само замисъла. Изпълнението не е на много високо ниво, но въпреки това се отнасям положително към стихотворението, нещо като кредит на доверие, който се надявам да се изплати с още творби с все по добро изпълнение, защото виждам потенциал в авторката. Мирослава, потенциала го имаш - развий го. Това става с писане, писане и пак писане. Но обръщай внимание и на стила, не е най-важното но лошия стил разваля замисъла. Всяко произведение е сплав от идея и изпълнение, като и двете са еднакво важни, но вторият компонент се развива с практика, а първия или го имаш или го нямаш - ти го имаш.
  • офф, Боже..исках да напиша, че есенцията на идеята се състои в онези редове, а не сентенцията....толкова ми се спи, че...
  • Да, идеята е наистина добра, обаче ритъмът куца на доста места. Сентенцията на идеята, според мен, се изразява в тези 5 прекрасни реда:
    "Едно дърво си отиде,изгоря.
    И се питам аз сега:
    Така ли си отива и човешката душа?
    Толкова буйна и гореща
    като мимолетна среща."