Омая

Как искам да съм вечно млада, със теб да бродим из гората... Да свириш ти на своята китара, да чувствам аз на песента стрелата... И нужно ли е ние да говорим, не ни ли стига само поглед нежен, за да узнаем ние пътя си нататък, да се погледнем и у другия да се открием? А истините във света са толкоз прости, но никoй не узнава ги докрая - за да останат истини за утре и за после, на криеница с влюбените да играят... Аз искам твойто същество да разгадая - дали дошло е то от слънцето небесно или от земните недра?...Не зная, но искам,искам аз да го омая! Защо ли движат се мъгли в безкрая? Защо не вижда се на пътя края? Но вярвам аз,но вярвам аз,че тая, че нашата любов ще влезе и във рая!