May 3, 2006, 12:08 AM

ОНАЗИ НОЩ

  Poetry
124 0 8
Онази нощ не мога да забравя,
изпълнена с любов, преливаща...
Без думи всичко беше казано,
а поривът един в друг ни сливаше.
Стояхме дълго, обвити пламенно.
Забравихме проблемите за утре.
Онези часове на нежност тайнствена,
прекарахме в целувки до полуда.
Вълшебна приказка, която бързо свършва,
наречена от всички кратичко - любов.
Божественото изживяване,
за което човек на всичко е готов.
Но утрото дойде и даже спомена,
ми дава смисъл да живея пак,
защото тази нощ, като сълза отронена,
ще ни дари отново миговете сладък грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments