Орисан
Орисан
Вечерта настъпва бавно<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
носи балдахин за сън
тътен в мислите нахлува
влюбен аз търча навън
Дъх не мога да поема
вик във въздуха ехти,
а сърцето ми ранено
във обувките се скри.
Над дърветата изгрява
моята луна - съдница
а ушите ми дочуват
таз съдба орисница.
Ти „ИЗРЕЧЕНА”си вече -
с изумрудени слова!
Мая, ти си от безкрая,
моля те, при мен ела!
© Гърбушко Чушков All rights reserved.
Майче,радвай се на този нежен ухажор!
