Sep 16, 2005, 6:13 PM

Още

  Poetry
122 0 0
И няма светлина,
ни война на духове,
ни лудуващи мравуняци
под кожата,
ни тарантул е вплел във въпросителни
лудуващото,
ни жажда има
и болката вече не е същата,
а насъщният не е дъхаво слово,
а корички живот,
на места хванали плесен,
надробени
в попарените,
пресолени клетки,

но още се усмихвам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments