Остани
Студена е нощта, а теб те няма.
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.
Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя,
а само любовта в раненото сърце да пазя.
Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.
Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.
Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя,
а само любовта в раненото сърце да пазя.
Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.
Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!
© Габриела All rights reserved.
