Остава...
Любов… и лице,
любов… и сълза,
Любов… и неприязън.
И продължава…
Защото животът не прощава.
Може и да дойдеш
…може и да не
Не сега… обичаш
…но не сега
мислиш…
Че можеш, че виждаш, че искаш,
но отминаваш:
животът продължава.
И сега, и тогава,
любовта умира бавно,
а една душа остава празна.
Едни очи остават слепи,
едно сърце няма да обича…
Защото любовта не задължава,
но там някъде в мен дълбоко си остава…
© Стела All rights reserved.
