Осъдена душа
Аз съм виновна,
че те обичам,
аз съм грешна,
че се продавам на твоите целувки.
На изпитания ти ме обричаш,
безнадежно аз те обичам.
Ти имаш нужда от ласки,
ти искаш женска плът,
ти търсиш опора,
с жена в леглото на воля.
Ти ме имаш когато поискаш,
аз съм твоя колкото искаш.
Осъдена на доживотна присъда,
душа на кръста разпъната.
Самотни не са нощите ми,
в тях целувам твойте очи.
денем слънцето залязва,
и всякаш не ме познаваш дори...
Нощем съм твойта мечта,
а денем пред другите всякаш стена.
И обречена на жестока болка
е моита влюбена душа...
© Надя Георгиева All rights reserved.
