Aug 25, 2006, 5:25 PM

От любов

Poetry

150 0 20

Аз съм цялата звън - златна струна се скъса, сякаш мракът отрони горяща сълза. Дали всичко бе сън
или просто е късно светлината топяща се да задържа? Тишина от космическа бездна се свлича като дъжд, а земята под него гори. В мойта тайна се врича - да бъда обичана... а нима от любов тъй жестоко боли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BARBITA (Елена Панова)

браво!хареса ми

2006-08-25T19:43:47+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря на всички!!!

2006-08-31T22:52:21+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря ви от сърце Джейни, Веси, Ели и Христо!

2006-08-25T20:27:23+03:00
didislava (Дидислава)

Аз пък харесах тази част:
"Тишина
от космическа бездна се свлича
като дъжд,
а земята под него гори."
Прекрасно е!Цялото стихотворение!

2006-08-31T22:46:32+03:00
Laska (Ласка)

"...а нима от любов тъй жестоко боли?"

Това е жестока, но сладка болка. Поздрав за стиха!

2006-08-25T20:32:05+03:00