Отдадено
С пръсти
си гребнах
от облаче.
Като захарен
памук
в ушите
си го натъпках. -
Да не чувам
сърцето си
- умиращо -
в гърдите ти-
отдясно...
А в моите -
само захар -
разтопена
(до пръсване...)
И само облаче.
Като захарен
памук
- изчезващ -
в топлината
на устните...
си гребнах
от облаче.
Като захарен
памук
в ушите
си го натъпках. -
Да не чувам
сърцето си
- умиращо -
в гърдите ти-
отдясно...
А в моите -
само захар -
разтопена
(до пръсване...)
И само облаче.
Като захарен
памук
- изчезващ -
в топлината
на устните...
© Пак аз All rights reserved.
... а за стихотворението...
браво!