Отиде си...
Отиде си. Зави зад ъгъла решително,
за да не чуваш стенещите викове,
за да не виждаш сълзите в очите
удавили последната надежда.
Аз няма вече да те търся.
Ще отпусна ръцете завинаги тръпнещи,
ще откъсна най-хубавото цвете,
за да го нося винаги в душата си.
Не се завръщай. Любовта отмина.
Тежи ти - знам, а нямаше причина.
Сърцето ми е каменно, безмълвно,
заключило във себе си последната любов.
Не ме моли. Любов не се завръща,
ключа отдавна хвърлих в неизвестното.
Очите ми угаснаха с последните надежди.
Прояде ме червей, а смъртта ме отмина.
Не ме прегръщай нежно,
защото още те обичам,
не стопляй сърцето отдавна изстинало,
че милостинята във мен сега убива.
за да не чуваш стенещите викове,
за да не виждаш сълзите в очите
удавили последната надежда.
Аз няма вече да те търся.
Ще отпусна ръцете завинаги тръпнещи,
ще откъсна най-хубавото цвете,
за да го нося винаги в душата си.
Не се завръщай. Любовта отмина.
Тежи ти - знам, а нямаше причина.
Сърцето ми е каменно, безмълвно,
заключило във себе си последната любов.
Не ме моли. Любов не се завръща,
ключа отдавна хвърлих в неизвестното.
Очите ми угаснаха с последните надежди.
Прояде ме червей, а смъртта ме отмина.
Не ме прегръщай нежно,
защото още те обичам,
не стопляй сърцето отдавна изстинало,
че милостинята във мен сега убива.
© Димитрина Станчева All rights reserved.
