Откраднат сън
Гора, малка хижа с веранда отпред...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Езеро, в което се къпе красива луна.
Тишина превзела всичко навред.
Един закътан рай – мечта.
Люлка, в която се допират две тела,
прегърнати, загледани в нощта...
И думите излишни са, нали?
Не пита тя, ни той дори:
„Защо е само сън това?”
Откраднат сън, потребност на душата...
Откраднат миг, изпълнен с толина...
Открадната любов, напук на самотата...
© Ванда All rights reserved.
