Откраднато сърце
Една душа се скита сама.
Една душа бяга в нощта.
Нима това е тя?
Да, това е моята душа!
Сега посрещам жестоката съдба,
без да чакам вече оная светлина,
която трябва да дойде след смъртта.
При мен има само тъмнина,
една безкрайна тъма,
защото ти уби моята душа.
Недей, не плачи,
няма смисъл от сълзи.
Oтиде си преди,
а сега паднала пред мен ридаеш:
- Моля те прости!
Изтрий горчивите сълзи,
това е краят, разбери.
Аз не плача,
не го прави и ти!
Отново ще бъда смел,
както бях преди.
Отново ще се смея,
макар да ме боли.
Не ще търся любов отново,
защото ме е страх,
че не ще обичам вече.
Ха-ха, че кой обича без сърце?
Та нали ти ми го отне!
© Владимир Петков All rights reserved.
