Oтново
Отново се срещаме на пътя познат,
отново поемаме в наш собствен свят.
Ти все така гледаш влюбено мен,
макар да усещам, че пак си смутен.
Аз се усмихвам, протягам ръка
и милвам небрежно твойта коса.
Устните тръпнат, ръцете трептят,
луната огрява нашия път.
Миг тишина и после сълза
отронва се бавно от мойта душа.
Ти ме поглеждаш и правиш ми знак-
Не бой се, любима, от нощния мрак!
Сетне целуваш ме- не както преди-
с устни изгарящи и с плахи очи.
И бавно отново поемаме двама
в свят от мечти, без капка измама.
И няма раздяла, няма и край-
любов е това сред земния рай.
© Елица Иванова All rights reserved.
