Отново сам...
Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това.
Потънах във болка,
и виках, крещях и се молих аз за промяна,
потънах във болка,
но нямаше кой да ме чуе...
свикнах с това.
Забравих да чувствам -
нямаше смисъл аз да усещам омразата
забравих да чувствам,
станах безличен...
свикнах с това.
Днес се събудих,
осъзнах, че вече не дишам, не живея;
днес се събудих,
разбрах за смъртта си...
свиканах с това.
Бях свикнал преди,
не ми пречеше моята смърт,
не исках да се боря със нея...
© Атанас Спасов All rights reserved.
