Отражение
Отражение
Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен.
Без вяра унесен,
ръце оплел в парапета висях...
Клон от бурята скършен –
за цвете с прегоряла позлата
подслон.
Край стената, сред прашна алея
несвършен издъхна поредния ден,
пожарна развала
сред покриви пръснал, високо над мен.
Дотлея
слънчева свещ и света огледален
подпали. Потръпна ликът изкривен...
И раздърпана камея –
луната престаряла, по бельо
под мен, огледа се във мръсното сребро
на ланшни дъждове,
във градския канал събрани.
След часове, васал безпътен,
посрещам нощната надежда –
царица с поглед мътен, на перове
отбрани,
дошла сред невротични брегове
на пир да ме покани.
Да ида или не?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
