Пак ли ти?
Сърцето ти е като камък-
безжизнено, безсилно да тупти.
А в моето се крие пламък,
разпалван от нестихващи мечти!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Очите ти са като черни дупки,
в които няма капка светлина.
И в тях, като във мидени черупки
се крие твойто чувство за вина...
А моите- дълбоки и кафяви
те гледат със нестихващ интерес
и питат те: “Нима не ме забрави?”
и “Как прекара времето си днес?”
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
