Aug 10, 2006, 9:52 AM

Панта рей

  Poetry
130 0 18

Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?

За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...

Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...

Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никое добро не остава ненаказано
    давай от сърце, но с помощта на разума.
    Поздравления за стиха!
  • Трябва ти още 1 куплет, в който да дадеш отговор какво ще правиш оттук-нататък.Продължавай...
  • Да , права си , така се случва
    Ала какво да сторим,реалност.
    Накой дава,сърцето си отключва
    но няма да получи благодарност.
    Но то не трябва и да се очаква
    тогава само фалш ще е живота.
    Раздавайте се,до последна капка
    с искрен порив и душа широка.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб Гергана
  • Направи добро и го хвърли зад гърба си. Направи го, заради това което си, който иска - да го оцени. Поздрав, Гери!
  • Очаквам ощееееееееее...