Парчета от строшено огледало
Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки,
заключени в мечтите си вървят.
Дори небето е с фалшив оттенък.
И сякаш дишам във отвъден свят,
от който няма как да си отида.
А страшно ми се иска да крещя.
Но зная, че не мога да те имам.
Прехапвам устните си и ...мълча.
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
