Пепел
Искам да заплача,
но вече няма сълзи,
има само пепел,
от загубени мечти...
Усмивката вехне,
красотата умира,
зад сълзи от пепел
се скрива...
Душа в пепелта,
мята се ранена,
последен зов,
да бъде възродена...
Иска да е феникс,
а не пустиня,
и в пепелни сълзи,
пак да се дави и умира...
И грешка може би е това,
че исках като феникс да летя...
Защото пепел от сълзи,
пак прегръща тъжните криле...
© Деница Тодорова All rights reserved.
