пианото на откровените
Остави ме да посвиря
на пианото на откровените.
Но този път аз нищичко
не ще прикрия.
Ще бъда себе си
със свойто име и твоето презрение.
Ще разсъблека душата си
нота подир нота,
тон след тон.
А когато най накрая
тя остане гола,
прегърни ме.
Чуваш ли?!
Прегърни ме!
Имам нужда.
И когато измръзна.
Не остане топлина никъде във мен
-бил си пак ти студен.
Кажи, че ме обичаш.
И гледай….
Гледай,как аз цялата в лед
разбивам се на мънички парчета!
Ще се топят във нозете ти
-изстрадани сълзи.
Сърцето ми ще искаш да събереш.
За първи път ще молиш,
ще обичаш.
Но твърде късно е
Пианото осиротя,
приспивано от тишината.
И мен ме няма, чувстваш ли?!
Усещаш ли дъха на самотата.
А всъшност не боли.
Дори и белезите онемяха.
Боли в студа на твоите очи
от шепота на тези длани.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Киара All rights reserved.
!
