Писна ми, с извинение
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Писна ми от виртуални флиртове,
от сладникаво скалъпени слова -
писна ми от чувствата измислени,
а какъв си всъщност е мъгла.
Уж започва като нова сага,
а превръща се в познат бълвоч -
всичко искаш ти за мен да знаеш,
а самият криеш се във нощ.
„Ах, каква си сладка мила моя -
как така не съм те срещал досега?
Не, не съм обичал друга, моля -
ти си първата, повярвай във това!”
Хващам се на думите ти плоски
и в надежди никнат ми крила -
тъкмо да политна без посока,
изведнъж разчува се мълва.
Ти зад маски сто се криеш,
а лицето ти едно.
- Не, не искам
да те видя -
- остани си със добро!
© Алиса Гюровска All rights reserved.
Желая ти щастие!
