Пламъче
Сама във мрака, тя и те -
свещички с пламъчета светли!
Отразяват леко нейното лице,
и ръцете малки, клети!
Тя има пламъче в своето сърце,
пламъче обичано, малко и свещено!
С всички сили брани го с ръце,
за нея то е най-безценно!
Редят се дни след часовете,
и пламъчето се превръща в плам!
Все така малки и клети са ръцете,
стискащи щастието в длан!
И то все се отразява в нейното лице,
ръцете бранят го от мъката, тагата!
Пазят светлинката в нейното сърце,
защото няма по-страшно от самотата!
© Марина All rights reserved.
