Пламъкът гори за двама
Lycki & Mojsei
-Ти си вечна радост, ведрина,
трепет мил от нежен звън,
озарението на светлина,
мамеща ни двама – вън.
-Моята душа е тишина,
в която те допуснах
и затуй откривам ведрина-
с нея злото аз прекъснах.
-В мен самият лумна пламък
от съвместния ни полет,
в който сътворихме замък
с аромат на китна пролет.
-Пламъкът гори за двама-
грее в хоризонта нов:
ти от мен направи дама
чрез желание за любов.
-Тайнството е мило тъждество-
миг на сливане в цялост:
аз разбрах какво е Рождество
в годините на зрялост.
-Сливането ни е простота,
преживявана във всеки миг
чрез онази топла красота,
носена в слелия се вик.
© Валери Рибаров All rights reserved.
