Пловдив

Пловдив

Денят пропуква и гали земята.
А ти до мен си под тепетата.
И не крием любовта си.
Пак си с мен и хората разбират ни.
Те ни гледат и няма беди,
защото сме в Пловдив.

Всичко раздавам за теб и не прося,
защото те имам до себе си.
Сълзите отдавна забравихме,
той ни пази, с теб ни е прегърнал.
Докосва ни с нежност и знаем,
че в Пловдив сме двама.

Нощта процъфтява, животът кипи.
Светлините полазват улиците,
танца танцуват на вечността.
Мечтите на бедни, богати са равни сега!
Обичам те много, а ти?
Градът ще ни пази.

Ще пази самотен тайните ни покрити.
Ще помни ни вечно, защото е древен.
Неблагодарни към него,
но той е щастлив, защото обича ни всички.
Ще бъдем щастливи!
Защото сме в Пловдив!

28.10.2002