Aug 16, 2006, 10:33 PM

По тънкия лед

  Poetry
116 0 18

По тънкия лед -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

на тихата вода,

по острият ръб

на стръмното

 - сега -

по стените от

непреклонност

и по въжето

на нервите -

разпънати

като вятър,

разлюшкани

като вълни.

Понякога

скитници -

просещи залък

или грабители

нахълтали

в храмове,

живели

без слънце

сковани от хлад -

сами, но далечни

объркани в хаос.

Без радост.

Без съвест.

И без причина.

В безсилие -

 - нямо -

се мразим.

- И си отиваме..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Челси All rights reserved.

Comments

Comments