ПО ЗАЛЕЗ И ПО ЗДРАЧ
Свирепи помисли не случайно се пробуждат,
пред тайнствения облик на нощта.
И тази лунна светлина, така възбуждаща,
изостря даже всички сетива.
Тъмни сенки лакомо промъкват се,
до край коварни в своята природа.
И не след дълго, бързо те нахвърлят се,
на първа жертва, след това на втора.
Изпиват всичко до последна капка,
червена като вино, толкова опияняваща.
Отдавна мъртви са зад свойта маска,
а всяка доза е с живот даряваща.
Дали проклятие или благословия,
е този дар на тъмната страна?
Студените очи дори и днес го крият,
фалшиви, но останали във вечността.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
