ПОД ВОАЛА НА...
На Л.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Под воала
на косите разпиляни
и гръд,
поставена в мъжки длани
от надежда за щастлив живот,
стоиш
пред мене ти.
А сърцето
стене и боли.
Твоите къдрици
покриват чуждите тела.
Има ли по-силна болка
от това?
© Вили Тодоров All rights reserved.
