Подарък(втора част)
Аз те търсих.Пребродих мъртвите пътища на есента,
възкръсвах в обречения брезов шепот и пих от мъката
на последния тъжен следобед.Търсих те сред образите
на заскреженото езеро,изгубил спомен за себе си,
забравил усмивката на зората,забравил покоя на нощта.
Толкова дълго те търсих...
***
Внезапен порив на вятъра поръси жълтите си въздишки
над хижата...
- Аз съм запленен - каза той с есенната си усмивка.
- Пожелай си нещо - отвърна тя - Листата търсят
последния си цвят сега.
...а в очите й гореше пламъкът на забравата.
© Донърджак All rights reserved.
