Подлостта боли
Подлостта не говори.
Мълчи.
Полето и за изява<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
е в чужди души.
Посява съмнения.
Хиляди.
Болки.
Обрича на мъки.
Безкрайни -
доверието.
Плодът и грозен
Зелен.
Грапав, гнил.
Отровен –
Проникващ.
Убиец без милост...
Подлостта –
тя... не спи.
Идва
винаги... тихо...
- Чуваш ли? –
Стъпва
по-леко от котка.
И само на тъмно.
Усещаш я.
Късно. Вече -
Преборен.
Не си я видял.
Но зъбите и помниш.
- Боли...© Алиса Гюровска All rights reserved.
