Поет и Гражданин
В Кана Галилейска, там където
Спасителя водата стори вино,
вече тридесет и пет слънца те светят,
тридесет и пет деца загинаха -
проговори гневно в мен Поетът -
и това наричат легитимна
и хуманна акция! Проклети
нека бъдат за кръвта невинна!
Гражданинът в мене отговори:
- Мисля, че виновни са бащите,
щом търпят в страната си терора!
- Боже мой, - с омраза неприкрита
възропта Поетът - знай, че няма
детството погубено цена!
Няма на земята по-голяма
низост и по-кървава вина!
- Няма, да, но пагубния пир
кой подхранва с кървави дела?
Всяка резолюция за мир
кой не спазва! Май че "Хизбула"!
И въобще, Поете разгневен,
кой превърна детството във цел?
Аз не съм все още убеден
Хизбула, или пък Израел!
.........................
Мъчителен, разтърсващ диалог
терзае ме до болка нетърпимо,
а там, отгоре, безразличен Бог
"гледаше на всичко тих, невъзмутим."
© Ангел Рангелов All rights reserved.
