Показалец
Свършиха ми се кутретата...
Смях се на мъртвия общ знаменател.
как трябва, как не...
литературни похвати-
оле!
Дали да пиша така, както?
Или пък както не?
Нали пиша поне.
(ха-ха)
Трябвало дълги годинки да уча
защо, кой и как е пропял.
Че кога ли съм спрял?
Не харесах.
Фалшиво е бе!
(не винаги де)
Нека сочат с пръст. Бъркат дълбоко.
Но не в моите в рани...
Сърбят ли отверстия?
Мани!
Да чеша не мога.
Ритам добре.
Със пръстите пиша. И спокойно.
После ги смуча.
Аз соча само с чисто сърце.
© Марвин All rights reserved.
Само така!
