ПОЛЯНАТА
ПОЛЯНАТА
Плуваш сред безкрайната поляна
Пътят ти осеян е с цветя
Гмурваш се плавно в аромата
И забравата подава ти ръка
Чувства притъпени ти изпитваш
Нирваната прогони вечната вина
Гледка замъглена от измами
Потъваш сред тази празнота
Вътре ще се стопли ли студа
Сякаш на поляната заспиваш
Но вътре ще изгубим ли деня
Или вечен той умира с нас сега
Откакто
Аз изгубих вече нямам
Сълзи
Не мога днес да роня
Зрънца
От класовете на живота
Избягах
За да бъда днес
Различен
От последния ден остани
Останах
И да бягам аз
Не мога
Да съществувам
Затова ти бъди
© Даниел Първев All rights reserved.
