Помилвай ме или ме накажи...
Ти си свещта,
която гори в ръцете ми,
и по голата им плът
бавно се стопява.
Не знам боли ли ме
от допира до сърцето ти
или някак си диво ме опиянява.
Светиш ми
на любовната мъка
в призрачните нюанси.
Гледам те с фанатизма луд
на грешница.
Искам да догориш,
да се стопиш
и така отново
от течния восък да
извая душата си на вещица.
Моята душа във горещия огън
на твоето тяло
като нестинарка,
забравила дори как се казва.
Танцува,
цялата се превръща
в огнена стихия.
Ти си онова, което помилва,
но и наказва.
© Геолина Стефанова All rights reserved.
