Dec 28, 2004, 4:24 PM

Помниш ли

  Poetry
292 0 32
Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълнувай ме!
    Римувай ме!
    Жадувай ме!

    Редувай нежни изгреви
    със страстни залези.

    Смущавай ме!
    Разсмивай ме!
    Примамвай ме!

    Ще съм ти шепота на вятъра
    и ласките на тъкани атлазени
  • Помниш ли, как ще очакваме завръщане
    за да срещнем устни страстно парещи.
    Помниш ли, как ще взривиме мигове,
    преброени, като за последно мамещи.

    Помниш ли, ще ме разсмиваш до задъхване,
    и ще ме тешиш със думи галещи.
    Помниш ли, звучи така отминало...
    исках всъщност да попитам... искаш ли.
  • Помниш ли онази зимна вечер
    с нейното задъхано вълнение?
    Думите накъсано изречени,
    разтопили всеки миг съмнение...

    Помниш ли онези зимни пътища
    с тихата им ласка от безвремие.
    Ако някога ни липсват сънища,
    ще се стоплим в зимно измерение


  • Протегнати са днес ръцете
    очакващи
    със спомени сърцето - пълно е
    но нека
    топло е в очите от надеждата
    когато
    в погледа й - се родиш отново
    като любов
  • Как да не запомни човек...
    Чудесен стих Хипо. Чудесен