Помниш ли,мили?...Бяхме деца...
...Помниш ли?...
Беше отдавна...
Аз сякаш забравих почти...
Ти беше дете и аз също,
но сърцата се плениха сами...
И започна нещо прекрасно...
Дните летяха, нижеха се годините...
С тях и ние растяхме...
...И неусетно дойде и времето
да се разделят съдбите ни...
Напуснахме родното градче.
А нашето място в парка?
Навярно от други зае се,
останаха само мечтите,
разпиляни като листата...
И ето...
Озряхме в живота.
Сега се завръщаме тук,
където началото почна,
но няма го бласъка от погледа пръв...
Разказахме си набързо историите,
проблесна по някоя друга сълза
и пак си обърнахме гръб по тророарите...
Не остана време даже да питам-
"Помниш ли?... Беше отдавна..."
Но и без това...Аз сякаш забравих почти...!
© Геновева Ганева All rights reserved.
Поздравче! 
